Проектът „Търсенето на щъркела: „Науката на гражданите“ в действие“ се финансира от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство
http://www.ngogrants.bg

Методика на преброяването

Методика за провеждане на
Национално преброяване на белия щъркел в България

изготвили: Г. Попгеоргиев, С.Чешмеджиев, С. Спасов, С. Стойчев

Обхват на проучването
Проучването обхваща гнездящата популация на вида и се реализира на територията на цялата страна през 2014 и 2015 г.

Посещения на пробните площадки и времеви интервал за отчитане на птиците
Най-подходящия период за отчитане е от втората половина на месец юни, до началото на юли, когато малките са отраснали и са добре видими в гнездата. В зависимост от годишните особености на размножаването на вида проучването може да продължи до средата на месец Юли, но само в случаите че размножаването закъснява. Отчитането през този период ще позволи регистриране на активните гнезда и гнездовия успех, които да послужат за индикатор за състоянието на популацията в конкретното населено място, община или защитената зона и от там за техните местообитания. Данни за местоположение на гнезда могат да се събират и през цялата година, но всяко гнездо следва да бъде посетено минимум веднъж в указания период.

Отчитане на гнездата и птиците
Отчитат се брой гнезда, брой заети гнезда, размножаващи се двойки, брой на младите (нулевогодишни) индивиди, наблюдавани в гнездата.
Наличието на данни от националните преброявания на белия щъркел през 1994/95г. и 2004/05г. ще позволят оценка на тенденциите и промените на база изходни данни за вида и численост на гнездовите двойки и гнездовия успех преди обявяването на защитената зона и настъпилите промени в земеползването след 2007г.

Отчитане позицията
За всяко едно идентифицирано гнездо се снемат точни GPS координати. За всяко гнездо се снемат характеристики подробно разписани в полевия протокол за събиране на информацията (Приложение 1).

Заплахи и лимитиращи фактори
Всяка заплаха / лимитиращ фактор която е констатирана при реализиране на теренното проучване следва да бъде коректно записана.

Необходима екипировка за реализиране на проучването
За реализиране на проучването всеки полеви експерт (изследовател), следва да разполага със следното минимално оборудване:
 Бинокъл (8 х 30; 10х50; 10х56; 10х42) или с други сходни характеристики;
 GPS приемник, поддържащ и имащ в наличност цифрова карта за работа на терен.
 Теренни протоколи за работа на терен;
 Указания за работа на терен;


Полеви протоколи
С оглед ефективното събиране, обобщаване и анализиране на информацията, всички данни събирани в хода на теренните проучвания следва да бъдат записвани в полеви протоколи (Приложение 1). Попълват всички полета на полевия протокол. Допуска се непопълване само на полета, за които не е констатирана информация. Достоверността на информацията се потвърждава от изследователя чрез собственоръчно поставен подпис на съответното място от полевия протокол.
След приключване на теренната работа, полевите протоколи се изпращат до националния координатор на VII Международно преброяване на белия щъркел.


Указания за работа на терен
1. Посещават се всички населени места в съответната община или пробна площадка, за която екипът отговаря.
2. Преброяват се всички гнезда, обикаляйки даденото населено място с автомобил. При пристигане в селата, най-напред се установява връзка с кмета, както и поне с трима местни жители за получаване на информация за уточняване за местонахождението и числеността на гнездата.
3. В големите села (над 500 жители) е необходимо да се говори с повече хора, като се стремим да говорим с някого в всеки край/район/махала на селото. Обикновено хората знаят гнездата разположени в тяхната махала/район. Разпитва се и за гнезда извън населеното място. Ако се получи информация за такива те също се посещават.
4. При контактите с местните хора задължително се обяснява за Преоброяването и неговата цел - установяване на състоянието и опазване на белия щъркел в Европа.
5. Ако релефът позволява (наличие на хълм,), се оглежда селото с бинокъл с цел откриване на гнездата.
6. При преброяване в градове се установява връзка с еколога на общината, който е вероятно да има данни за местоположението на гнездата. Посещават се всички квартали, като се говори с местни жители във всеки квартал, подобно на подхода в селата.
7. След като екипът пристигне до мястото с гнездо на бял щъркел, внимателно се попълва полевия протокол (Приложение 1) . Попълват се всички данни - субстрат е гнездото (дърво, стълб и т.н.), дали е обезопасено (повдигнато на платформа), колко малки има в гнездото и т.н. Малките се различават от възрастните по цвета на клюна при тях той е кафеникав, докато при възрастните е червен.
8. Задължително се вземат координатите на гнездата посредством GPS устройство (Виж Приложение 2).

Основни правила за попълване на полевия протокол

1. Всички данни се попълват във един стандартен формуляр, предоставен официално от БДЗП или електронно на следната електрона страница www.shturkel.bg
2. Полевия протокол задължително се попълва при полеви условия;
3. За всяко гнездо се попълва отделен протокол;

 

4. Всеки използван GPS предварително се кодира, като се използва ID-то на приемника + главните 3 букви на изследователя и номера на командировката (123141254_GSP_1), след експортване на данните от приемника файла се наименува с посочения начин;
5. Всяко гнездо се фотографира задължително, като името на снимката се образува на база уникалния номер на снимката + главните 3 букви на изследователя и номера на командировката (DSC10003_GSP_1)
6. Полевия екип се състои задължително от минимум 2-ма експерти;
7. Събраните полеви данни се попълват от експертите във електронното приложение до 7 дни след приключване на работата.

 

http://bspb.org/
http://www.birdlife.org/
http://eeagrants.org/

За контакти

Свилен Чешмеджиев
Национален координатор на
преброяването на белия щъркел
БДЗП/ BirdLife Bulgaria
Адрес: гр. Свищов 5250, п. к. 2
тел. 0878 599 383
е-mail: svilen.cheshmedjiev@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook